Изпълнението на проекта приключи на 11.12.2020 г.
Екипът благодари на всички, които проявиха интерес към изпълнението на проекта, оказваха съдействие и подкрепа през изминалите три години, оценяваха получените от нас междинни и крайни резултати.
Какво постигнахме? Разработихме теоретичен модел за указател за цитируемост на публикации от български автори (обществени науки). Разработихме софтуерен прототип, основан на теоретичния модел. Нарекохме го Български цитатен индекс (БЦИ).
>>> Български цитатен индекс >>>
Контакт с администратор на БЦИ: cit@nasledstvo.bg
През м. януари 2018 г. стартира изпълнението на проект „Проектиране и разработване на прототип на информационна система „Указател за цитируемост на публикации от български автори (обществени науки)“. Той се финансира по Договор № ДН 15/1 от 11.12.2017 г. от Фонд „Научни изследвания“ („Конкурс за финансиране на научни изследвания – 2017 год.“).
Целта на проекта е повишаване видимостта на публикациите на изследователи/автори от България и постигане на по-висок персонален индекс на цитиране в сферите на обществените науки. Екипът разработва модел за цитатен указател (цитатен индекс), чрез който да се осигурява 360/24 достъп до информация за цитирани публикации на български език от български автори.
Продължителността на проекта е 36 месеца (считано от датата на подписването на договора) и се изпълнява от екип в състав: проф. дфн Оля Харизанова (ръководител), доц. д-р Анна Ангелова, доц. д-р Елиза Стефанова, доц. д-р Елица Лозанова-Белчева, доц. д-р Мая Стоянова, доц. д-р Милена Миланова, д-р Биляна Яврукова, д-р Силвия Найденова, докторант Мария Аврамова, докторант Надя Карачоджукова и докторант Росен Стефанов. За връзка с екипа: citatebg@gmail.com.
Актуалността на темата е безспорна предвид съвременния обем на научната продукция и необходимостта от адекватна методика за анализ и оценка на нарастващия информационен поток. Безпрецедентна е научно-информационната ситуация през второто десетилетие на 21. век. Наблюдава се разширяване на обхвата на дигиталните издателски системи, както и интернет платформите за обмен на научни резултати. За увеличаването на обема способстват системите за открит достъп (Open Access), издателските платформи от типа Open Journal Systems (OJS), както и големите репозиториуми за научни продукти (най-вече статии) с безплатен достъп (Open Access Articles). Един от най-ясно изразените отговори на това предизвикателство са цитатните индекси, приложението на които поражда не само множество затруднения, но и възможности.
В България проблемът е особено актуален и значим. В сферите на точните, естествените и техническите науки цитиранията на разработки на български изследователи биха могли да се идентифицират чрез чуждестранни научни бази от данни (БД). В областта на обществените науки обаче това е трудно приложимо, а в редица тематични подобласти – неприложимо (например свързани с националната идентичност или защитата на националните интереси). Всъщност, макар да има спорадични примери, към момента няма утвърдена практика у нас за проследяване на цитатната и публикационната активност на авторите в обхвата на обществените науки. Това е реална и значима бариера пред популяризиране на научните резултати на българските учени, а така също към поддържане на високо ниво на техния научен престиж. Редица стратегически документи у нас относно областта на обществените науки се основават на данни, извлечени от международните БД и не се отчитат тези в България. Това е напълно обяснимо предвид липсата на инструмент за идентифициране на публикациите и събирането на експертно оценени данни за тях – такава система все още не е разработена. Достигането до реална представа за научните и изследователските постижения на тези учени към момента не е възможно.
Успешното реализиране на проекта допринася за повишаване на цитируемостта на публикации на автори от България и подпомагане на националните политики в сферата.
