Примерен концептуален модел за български цитатен указател (обществени науки)

Предложеният модел за информационен дизайн дефинира предметната област, целта, задачите и обхвата на указателя. Структурата на цитатния указател отговаря изцяло на съвременните тенденции при изграждането на национални цитатни указатели и като аналитичен инструмент ще позволи визуализирането и разпространяването на изследванията на българските учени и отделните институции в областта на обществените науки и отчитането на постигнатите научни резултати чрез система от наукометрични справки и статистически данни.

Изграждането на добра структура на указателя е предпоставка за извършване на релевантни библиографски и наукометрични справки. Целта на предлагания концептуален модел на цитатен указател е създаването на търсеща система за публикациите на българските учени с разработване на подходящ механизъм и инструментариум за проследяване, анализ и визуализиране на изследванията, която да обхване и представи публикациите на българските учени в българските научни издания от областта на обществените науки (с възможност да прерасне в мултидисциплинарна система) и реализация на разнообразни приложения. Фокусът е насочен към списанията, които не са индексирани и реферирани в утвърдените международни бази данни, като по този начин ще се повиши значително видимостта на научната и публикационна активност на българските изследователи. Темата е изключително актуална не само поради обема на съвременните научни публикации, особено в областта на обществените науки, но и поради факта, че за разлика от публикациите в областта на природните и точните науки те остават извън обхвата на утвърдените научни бази данни.

Основните задачи, които екипът си поставя с разработването на модела на „Цитатен указател”, са: видимост на публикациите чрез разкриване на пълната гама от изследвания в областта на обществените науки; разкриване на нови тенденции в съответната изследователска област; идентифициране на водещите изследователи; достъпност до предлаганите наукометрични справки (резултати), достъп до пълнотекстови материали; пълна библиографска информация; осигуряване на различни възможности за търсене; качество на контрола; легитимност (осигурена чрез спазването на публикационните и лицензионни политики и спазването на етичен кодекс) и подкрепа на сътрудничеството между изследователите.

Предмет и обхват на система „Цитатен указател“

За определяне на предмета на цитатния указател, който според проектното предложение е насочен към областта на обществените науки, бяха разгледани и анализирани 10 варианта на различни класификации (международни и национални) на научните области и направления  –  Международна класификация на областите на науките (FOS); Класификация на областите на образование и обучение (КОО-2015); Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления НАОА (Пост. №125 на МС от 2002); МОН – Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от ВУ и НО и ФНИ (научни области и направления); Професионални направления и специалности от регулирани професии по ВУ и постоянни комисии по области на висшето образование; Класификация на специалностите на научните работници (ВАК); Научноизследователски направления – БАН; Софийски университет „Св. Климент Охридски”, както и класификациите, използвани от  Web of Science Core Collection – Research Areas (Categories / Classification) и SCOPUS – Subject Areas/ Subject categories.

В международната класификация на областите на науките – FOS изследователската и развойна дейност са обособени в шест основни групи: 1. Естествени науки, 2. Технически науки, 3. Медицински науки, 4. Селскостопански науки, 5. Обществени науки, 6. Хуманитарни науки, разделени на подгрупи. Към групата на Обществени науки са включени 9 обособени подгрупи: 5.1. Психология; 5.2. Икономика и бизнес; 5.3. Образователни науки; 5.4. Социология; 5.5. Право; 5.6. Политология; 5.7. Социална и икономическа география; 5.8. Медия и комуникации; 5.9. Други социални науки.

Класификация на областите образование и обучение (КОО), която е адаптирана и приета за национална класификация в България е разработена в съответствие с международната класификация на областите на науката. При определяне на научните области в КОО е възприета тристепенна система и те са разделени условно на: широки – 11, тесни – 29 и детайлни – 80. През периода на съществуването си класификацията многократно е актуализирана и ревизирана, с цел отразяване на появилите се нови области и интердисциплинарни науки, което води до промени и преливане на тесните в широки области. Двете класификации имат различно предназначение, поради което директна съпоставка между тях не е възможна. За целите на проекта могат да се използват методологията на класификациите, чрез която да се създаде подходяща класификационна схема за определянето на тематичните области, въз основата на които ще се извършва подборът на включваните в „Цитатен указател“ публикации по съответните научни области.

В българските нормативни документи, които имат отношение към класификацията на областите на науката и образованието, Обществените науки са включени в научна област „Социални, стопански и правни науки” със следните научни направления: Социология, антропология и науки за културата, Психология, Политически науки, Социални дейности, Обществени комуникации и информационни науки, Право, Администрация и управление, Икономика, Туризъм, Теория и управление на образованието, Педагогика, Педагогика на обучението по (…). Сравнението между българските нормативни документи и международната класификация на областите FOS показва, че до голяма степен използваните класификации се припокриват.

Двете най-авторитетни научни институции в страната – Софийският университет и Българската академия на науките, които провеждат изследвания и обучение в областта на обществените науки, са възприели различни подходи. В Българската академия на науките се развива научно-изследователското направление „Човек и общество“, което включва икономика, право, психология, демография, социология, философия, наукознание. Софийският университет поради специфичната си структура провежда изследвания и обучение и областта на обществените науки в няколко основни структурни звена – Философски факултет, Юридически факултет, Стопански факултет, Факултет по педагогика, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Факултет по журналистика и масова комуникация, Геолого-географски факултет. В тези звена се извършват научни изследвания и обучение и в други научни области, най-често в областта на хуманитарните науки. Тази сложна структура дава основание да се планира включването в указателя на научни области, които не попадат строго в полето на обществените науки. Някои от тези науки, като например философия, в различни периоди са били приобщавани към обществените науки. Така например в Класификацията на специалностите на научните работници областите Философия и Филологии спадат към Обществени науки, докато в класификацията FOS те са част от Хуманитарни науки.

При изработването на класификацията на българския указател за цитируемост е изключително важно тя да бъде съобразена и с изследователските области/полета и предметни категории, използвани във водещите световни организации за наукометрични изследвания – платформата Web of Science и базата данни Scopus. Двете наукометрични бази използват йерархични класификации на две нива, подобно на класификацията FOS. Първото ниво определя областите, а второто ниво категориите. И в двете бази изследователските/предметните области включват областта на Обществените науки. В базата Scopus предметните области са много повече поради факта, че основните научни области са представени в отделни предметни области: например Психология е самостоятелна предметна област извън Обществени науки. В платформата WoS основните изследователски области са 5. Сравнението на класификационните схеми, използвани от двете платформи, показва, че тяхната класификация не отговаря на никоя от установените международни класификации на областите на науките или образованието.

Изработването на класификация за нуждите на български „Цитатен указател” подпомага съответно правилен подбор и представяне на включените учени, публикации и институции в базата от данни. Указателят е насочен към областта на Обществените науки, но предлаганата методология е валидна за всички научни области и ще създаде необходимите условия за развитие, разширяване и устойчивост на резултата от реализирания проект.

Методология

  1. Изборът на научните направления се основава на Международната класификация на областите на науките FOS.
  2. Изгражда се класификация на две нива: изследователска/научна област и предметни категории / научно направление.
  3. Определят се предметните категории въз основа на Списък на научните области и научните направления (Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“).

Предлаганата класификация на научните области е основа за подбор на информационните ресурси и схема за класифициране на подбраните ресурси в базата данни. В този смисъл е наложително областите и категориите да бъдат идентифицирани и чрез съответна кодова система. Поради това екипът на проекта прецени, че за реализирането на БД „Цитатен указател” е подходящо да се приложи класификация на две нива, като се възприемат шифрите от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления – 3. Социални, стопански и правни науки, в който научните области са представени чрез 9 направления, като се разширят с област 2. Хуманитарни науки. Така класификационната схема на българския „Цитатен указател” ще бъде изградена на две нива и ще включва 2 научни области и 13 научни направления:

  1. Хуманитарни науки

2.1 Филология

2.2 История и археология

2.3 Философия

2.4 Религия и теология

  1. Социални, стопански и правни науки

3.1 Социология, антропология и науки за културата

3.2 Психология

3.3 Политически науки

3.4 Социални дейности

3.5 Обществени комуникации и информационни науки

3.6 Право

3.7 Администрация и управление

3.8 Икономика

3.9 Туризъм

При определянето на обхвата на указателя бяха взети под внимание проведените проучвания и анализи на националната и чуждестранните практики в предходните работни пакети, които показаха, че обхватът на всеки цитатен указател включва определени, предварително уточнени, критерии за подбор на различните видове документи съобразно тяхната специфика, но и необходимост от унифициране с цел последващо включване на националния цитатен указател към световните образци – SCOPUS и Science Citation Indexes (Web of Science).

Конструирането на „Цитатен указател“ цели да се създаде модел на български цитатен указател в областта на обществените науки с възможност за проследяване на цитатната активност на българските автори въз основа на техни позовавания в различни видове документи, поради което е наложително на първо място да се определи обхватът на документите, които ще бъдат включени в базата данни. При прегледа на различните видове документи беше определен един оптимален вариант на документите, подлежащи на включване в указателя:

  • статии от научни списания
  • статии от периодични сборници
  • доклади от конференции
  • монографии
  • дисертации
  • хабилитационни трудове
  • публикации по проекти
  • сива литература/непубликувана литература
  • книжни серии
  • патенти

Анализирайки международната практика и предложения оптимален вариант на възможните документи, екипът на проекта се обедини около необходимостта да се определи един минимален вариант, които включва определен ограничен брой на документите, с които проектът ще стартира. Предложеният минимален вариант обхваща следните видове документи:

  • статии от научни списания
  • статии от периодични сборници
  • доклади от конференции

 Идентифициране на информационни обекти

При идентифицирането на информационните обекти основната цел беше да се направи подбор на най-добрите български научни списания в посочената област, които да положат основата на указателя и се осигури максимално пълна и достоверна информация за публикациите на българските учени в съответната област. При идентифицирането на информационните обекти бяха разгледани три предварителни хипотези за идентифициране на обектите:

При първия вариант се включват само списания, при които се спазват стриктно  международно приетите критерии, на които трябва да отговарят, за да бъдат индексирани:

  • Ясно изразени редакционни стандарти на списанието;
  • Регулярност на издаване (тригодишен период на издаване или публикувани определен бр. книжки);
  • Последователна и ясна политика на рецензиране;
  • Международна редколегия;
  • Международен авторски колектив;
  • Коректна библиографска информация и унифицирани формати за (библиография, таблици и илюстрации)
  • Наличие на уеб сайт
  • Електронна версия на изданието с присъден – eISSN

При втория обсъждан вариант се подбира определено ядро от научни списания, към които се прилагат определени изисквания.

Третият разглеждан вариант стартира с опростени условия за включване на списанията – широк вход за всички български списания, чието съдържание се вписва в областта на обществените науки.

В резултат на обсъдените варианти екипът на проекта дефинира като основни следните изисквания към публикациите:

  1. Името на автора да бъде представено на български и на английски език.
  2. Заглавието на статията да бъде представено на български и на английски език.
  3. Всяка статия да съдържа резюме на български и английски език.
  4. Цитиранията (на кирилица) да са транслитерирани.

Прегледът на чуждестранната практика показва, че ядрото на всеки цитатен указател са периодичните издания и аналитичното разкриване на тяхното съдържание – по статии / студии. Въпреки наличието на някои специфични изисквания, всички цитатни указатели, които екипът на проекта изследва се фокусират върху следните изисквания към периодичните издания:

  1. Утвърдена и ясна редакционна политика на изданието (изданието да има уеб сайт, където това да е указано).
  2. Информация за представителност на редакционната колегия – национална с представители на една или различни институции и/или международна с представители от Европа или от целия свят.
  3. Рецензиране – ясно упоменаване на избрания начин за рецензиране на статиите:
  • от главния редактор (Main editor peer review),
  • с разкриване на името на автора и рецензента (Open peer review),
  • с разкриване на името на автора, но не и на рецензента или обратното (Single-blind peer review),
  • без разкриване на името на автора и рецензента (Double-blind peer review).
  1. Утвърдени и ясни етични норми на изследване и публикуване (да бъдат упоменати на уеб сайта на изданието).
  2. Спазване на сроковете за публикуване.
  3. Наличие на идентификатор – ISSN или ISBN.
  4. Приема се научна периодика, сборници с доклади от конференции, книжни серии.
  5. Изисквания към издателското оформление:
  • Заглавието на изданието задължително да бъде освен на оригиналния език и на английски език.
  • Заглавията на отделните материали задължително да бъдат освен на оригиналния и на английски език.
  • Резюмета към статиите задължително да бъдат освен на оригиналния и на английски език.
  • Ключови думи задължително да бъдат освен на оригиналния и на английски език.
  • Библиографията задължително да бъде транслитерирана, когато не е на латиница.
  1. Изданието трябва да бъде достъпно и в електронен вариант, като нивото на достъп в електронното издание трябва да е до:
  • съдържанието на книжките на английски език,
  • заглавията и резюметата на английски език,
  • транслитерираната библиография.
  1. За електронната версия на изданието е препоръчително да има присъден eISSN.
  2. В електронната версия на изданието трябва да са публикувани редакционната политика и етичните норми (уеб сайта на е-списанието).

Посочените изисквания екипът на проекта идентифицира като оптимални за всеки цитатен указател. Към тях могат да се добавят и изискванията към институционалната принадлежност на изданията (т.е. включване на издания само на научни институции). Като минимални критерии за подбор се определят следните:

  • публикации на български автори;
  • публикации от български списания и др. видове документи.

За да бъдат включени в системата „Цитатен указател”, информационните обекти трябва да отговарят на следните изисквания:

  1. Редакционна колегия с представители на различни национални институции и / или международна представителност.
  2. Рецензиране на статиите с ясно посочване на избрания начин на рецензиране.
  3. Спазване на сроковете за публикуване (минимум 3 поредни годишнини).
  4. Наличие на идентификатор (ISSN, еISSN, ISBN).
  5. Спазване на ясни етични норми.
  6. Електронните издания да представят достъп до съдържание.

По отношение на издателското оформление е необходимо да се покрият следните минимални изисквания:

  1. Заглавието на изданието задължително и на английски език;
  2. Името на автора задължително и на английски език;
  3. Заглавието на отделните материали задължително и на английски език;
  4. Резюметата към статиите задължително и на английски език;
  5. Ключовите думи да бъдат задължително и на английски език;
  6. Библиографията да е транслитерирана.[1]

Всички цитирания на латиница влизат на оригинален език. По отношение на транслитерацията на цитираната литература е необходимо в базата да се интегрира автоматизирана система за транслитерация на българска кирилица, отговаряща на изискванията на Закона за транслитерация. Остава открит въпросът с транслитерацията на цитиранията на чужда кирилица. Препоръчително е и изграждането на образователен модул „как да цитираме”, който да посочва правилата за цитиране в БД „Цитатен указател”.

При прегледа на източниците екипът на проекта избра следната методика за подбор на публикациите:

  1. Научни статии и студии
  2. Рецензии
  3. Преводи
  4. Отзиви

Процесът на индексиране във всяка база включва покриването на определени критерии, след което съдържанието и цитатите на всеки един брой на периодичното издание се актуализират и са видими в базата данни, а изданието се популяризира и получава годишна наукометрична оценка по различни показатели.

Описание на характеристики на информационни обекти

Изграждането на добра структура на всеки указател обуславя превръщането му в мощен аналитичен инструмент, позволяващ преглеждането и сравняването на  наукометричната активност чрез извършването на релевантни библиографски и наукометрични справки. Основният въпрос, който трябваше да намери  решение при разработването на структурата на „Цитатен указател“, беше свързан с избора на подходящ, за целите на проекта, формат. След задълбочен анализ на функциониращите национални указатели и утвърдени международни бази се прие предложението при изграждането на „Цитатен указател” да се стъпи на утвърден международен формат за библиографско описание, който покрива изискванията към базата и гарантира последващо успешно интегриране на цитатния указател в международни наукометрични бази данни. Като най-подходящ за целите на проекта екипът определи – формат MARC 21[2]. При структурирането на „Цитатен указател“ е необходимо да се обособят пет самостоятелни логически бази:

  1. контролни записи на институциите;
  2. контролни записи на научни области;
  3. контролни записи на имената на автори;
  4. записи на периодичните издания, сборници и доклади от конференции;
  5. записи на индексираните ресурси (към които са добавени библиографските позовавания).

Връзката между логическите бази е задължителна (виж фиг. 1), тъй като те са взаимно свързани. Установените по този начин връзки ще позволят на потребителите на цитатния указател да извършват информационни и наукометрични справки, включително и функцията „прелистване” по различни критерии. Така например от записа на всяка една от включените в указателя институции е необходимо да се достига до: периодичните издания, които тя публикува; областите, в които работят нейните изследователи (съгласно приетата за нуждите на Цитатния указател класификация); изследователите, които работят в дадена институция; всички индексирани ресурси и т.н.

Фигура 1. Връзка между нивата в Цитатния указател

За изграждане на базата ще се използва машинно-четимият формат MARC 21 (www.loc.gov/marc) с ограничен брой полета и подполета, съобразени с нуждите на библиографския запис, част от които се именуват по различен начин от използваните във формата (вж. и Приложение 3-3). Създават се нови полета, с цел адаптирането на формата за нуждите на „Цитатен указател“. Форматът е базиран на международния стандарт ISO 2709[3], който е наличен и в превод на български език. Ще се прилагат два от форматите – Формат MARC 21 за библиографски данни и Формат MARC 21 за нормативни данни. Подробно са разгледани специфичните атрибути на формата – брой полета; възможност за конвертиране на записи; дължината на полетата; контролните файлове и индекси, както и поставянето на препинателните знаци.

Полетата съдържат индикатори, които подпомагат извличането на информация, включването в определени индекси или насоки за визуализация. Подполетата съдържат отделни елементи от библиографския запис, които могат да се включват в различни индекси и съответно да се извършва информационно търсене. Определени полета и подполета са задължителни, като някои от тях не могат да се повтарят. При изграждането на софтуера на базата е необходимо да се осигури възможност за повтаряне на определени полета или подполета, съобразено с форматите за библиографско описание.

Конвертирането на записи, създадени в други информационни системи, е важна част от работата на системата и е необходимо да се предвиди като възможност на указателя, като за целта трябва да се заложи вградена конвертираща програма. Съпоставителните таблици, позиционирани след всяка основна таблица, ще помогнат за конвертиране на записите, създадени в други формати за машинночитаеми библиографски записи. Директна връзка с други информационни системи може да се осъществи и чрез протокол Z39.50[4] (https://www.loc.gov/z3950/agency/Z39-50-2003.pdf), който позволява на базата на двустранни споразумения между институциите да се прехвърлят библиографски записи.

Цитираната литература в индексираните в базата публикации ще се посочва в записа на индексирания ресурс, като за целта ще бъдат разработени четири допълнителни полета от блок 9ХХ на формата, тъй като наличните полета не позволяват извършване на информационно търсене по основните елементи от библиографското описание. Две от полетата ще се използват за цитирания и транслитерирани цитирания, а останалите две полета за автоцитирания и транслитерирани автоцитирания. Целта е при работа с интерфейс на български език визуализацията на метаданните и цитираната литература да са на оригинален език, а при работа с интерфейс на латиница визуализацията на метаданните и цитираната литература са транслитерирани.[5] Този начин на въвеждане дава възможност да се отделят реалните цитирания от автоцитиранията и гарантира коректно изчисляване на наукометричните показатели. Цитирана литература на език, използващ латинската азбука, ще трябва да се дублира в двете полета. Полетата ще имат еднакви индикатори и подполета.

Индикатори

Първи индикатор – посочва дали данните са пълни

0 – пълни данни за цитирания източник

1 – липсват незначителна част от данните на цитирания източник

2 – липсва сериозна част от данните на цитирания източник

Втори индикатор – указва дали източникът е индексиран в БД „Цитатен указател”

0 – източникът е индексиран в БД

1 – източникът не е индексиран

Подполе $ a – автор на статия, монография (подполето може да се повтаря, като всеки ред се индексира по отделно и позволява да се извършва търсене)

Подполе $ b – заглавие на цитирания източник (изписва се без съкращения)

Подполе $ c – Място на издаване : Издателство

Подполе $ d – том, година, номер на книжка, страница (за описание на статия) или страници (за описание на монография)

Подполе $ t – Заглавие на периодичното издание, в което е публикуван цитираният източник

Подполе $ u – интернет адрес, на който е публикуван цитираният източник

Подполе $ 2 – системен номер в „Цитатен указател” на записа, в който е описан цитираният източник. Използва се само за индексирани в базата източници. Добре е системата автоматично да алармира при съвпадение на заглавието на подполе t и заглавие на индексирана статия / монография, за да се постави връзката или системата автоматично да постави системният номер при засичане на съвпадения и с останалите подполета.

Библиотечно-информационните бази данни, които работят с утвърдени международни формати за библиографско описание, имат полета с фиксирана дължина, съдържащи кодирана информация. Основната цел на тези полета е да улеснява и значително да съкращава времето за търсене в системите. По този начин полетата разширяват прилагането на възможности за ограничаване на търсенето – напр. по език на документа, по година на издаване на публикацията и т.н. За всеки вид запис е необходимо създаване на шаблон, който съдържа всички възможни полета с техните подполета и индикатори, като непопълнените полета се елиминират автоматично при запис на сървъра. При създаването на софтуера, с който ще се изгради „Цитатен указател”, е необходимо да се предвиди възможност за добавяне на допълнителни полета, които ще се разработят в случай на възникване на необходимост от въвеждането на допълнителни данни в записите.

В базата данни трябва да се изградят няколко контролни файла и индекси (чрез които се осъществява по-бързо извличане на информация при търсене). Допълнителна колона в таблицата дава информация за включването на конкретно поле или подполе в определен индекс или контролен (нормативен) файл. Разликата между контролен (нормативен) файл и индекс е в съществуването на контролни (нормативни) записи. В системата „Цитатен указател” се предвижда изграждането на пет контролни файла:  контролен файл на институции; контролен файл на имена на автори; контролен файл на научни области;  контролен файл на цитираните автори и контролен файл на индексираните източници. Записите на индексираните периодични издания са по-особена категория. Те трябва да се създават съгласно изискванията на форматите за библиографско описание, но в същото време трябва да изпълняват ролята на контролни записи с цел еднакво изписване на заглавията и осигуряване на възможности за извършване на предвидените информационни и наукометрични справки. В таблицата ще бъде използвана следната номерация на индексите и контролните файлове:

  1. Контролен файл на институция – в този файл се индексират и колективните автори в библиографските позовавания (възможно е и създаване на отделен индекс на колективните автори)
  2. Контролен файл на автори – в този файл се индексират авторите на индексираните публикации
  3. Контролен файл на цитираните автори – в този файл се индексират авторите на публикации, които са цитирани в индексираните в базата ресурси[6]
  4. Контролен файл на научните области
  5. Контролен файл на индексираните източници
  6. Индекс на заглавията на индексираните ресурси
  7. Индекс на ISBN – този индекс ще се използва при търсене в базата данни
  8. Индекс на ISSN – този индекс ще се използва при търсене в базата данни
  9. Идентификатор на институция – този индекс ще се използва при търсене в базата данни
  10. Идентификатор на автори – този индекс ще се използва при търсене в базата данни
  11. Идентификатор на научна област – този индекс ще се използва при търсене в базата данни.

Важен въпрос при разработването на софтуера на системата е осигуряването на възможност за автоматично поставяне на препинателните знаци в библиографското описание и автоматичното им генериране при визуализация за потребителите. В края на всяка част има схема на визуализация за потребителите, като препинателните знаци ще бъдат отбелязани с цвят след всеки елемент от описанието. След някои от елементите препинателните знаци могат да бъдат различни в зависимост от наличието на данни в следващите подполета и полета. При визуализация не винаги се спазва последователността на полетата и подполетата във формата.

Представената методология за описание и характеристики на информационни обекти на базата на формат MARC 21 има вече успешни реализации при различни национални цитатни указатели. Освен унифициране и възможност за адаптиране и интегриране към други бази данни, флексибилността на формата предоставя широки възможности за добавяне на полета, подполета и индикатори гарантирайки, по най-добър начин, изпълнението на проектното задание за реализирането на български цитатен указател в областта на обществените науки.

Описание и операции с информационни обекти

Получаването на необходимата информация въз основа на данните, които съдържа, е основна функция на всяка база данни. За нуждите на БД „Цитатен указател” е необходимо да се разработи търсеща система, съответстваща на нивото на международните бази и утвърдените национални указатели, която да осигурява възможност за различни видове търсене чрез задаване на различни критерии, изходи, библиометрични и статистически данни. Именно статистическите и библиометричните данни са основен фактор при оценяване на качеството на работата и ефективността на научните изследвания на отделните автори и научни организации.

  1. Информационно търсене. Търсене по източник

1.1. Основно търсене (по няколко критерия) – въвежда се термин(и) в едно поле, което е търсещо в: автор, ID на автора, заглавие на статията, анотация, ключови думи, автор на цитиращата статия, заглавие на цитиращата статия;

1.2. Разширено търсене – въвежда се термин(и) в повече полета, данните на някои полета се избират чрез падащи менюта.

2. Показване

След извършено информационно запитване се показва списък с резултатите, който се състои от библиографски данни за ресурсите. Отделните ресурси се показват с определена пълнота на библиографското описание:

           Статия – заглавие, автор, заглавие на източник, година, том, брой, страници;

          Част от монография – заглавие, автор, заглавие на монографията, авторска

отговорност, място на издаване, година на издаване, страници.

          Монография – автор, заглавие, място на издаване, година на издаване.

          Дисертация – заглавие, автор, година, шифър, професионално направление,

научен ръководител, рецензенти.

Срещу библиографското описание с цифра се показва броят на цитиранията  (0-ХХХ). След като се кликне върху цифрата се показва списък на публикациите, в които ресурсът е цитиран, като пълнотата на библиографското описание е като при показване на резултатите от информационното запитване.

След като се кликне върху заглавието на цитираната статия (хипервръзка) се показват библиографски и библиометрични данни за нея.

3. Пълнота на библиографските данни

Статия – заглавие, автор, заглавие на списание, година, том, брой, страници, ISSN, анотация, ключова думи/предметна рубрика, език, вид на ресурса

Част от монография – заглавие, автор, заглавие на монографията, авторска отговорност, място на издаване, издателство, година на издаване, страници, анотация, ключова думи/предметна рубрика, език, вид на ресурса

Монография – автор, заглавие, място на издаване, издателство, година на издаване, страници, ISBN, анотация, кл. думи/предметна рубрика, език на текста, вид на ресурса

Дисертация – автор, заглавие, година, страници, анотация, вид на ресурса, език, ключови думи/предметна рубрика, език.

4. Библиометрични данни

Те могат да се отнасят както към конкретна статия (ресурс), така и общо за всички статии (ресурси). Библиометрични данни се показват за: брой преглеждания, брой цитирания, брой прехвърляния на пълнотекстови файлове.

След кликване върху автор на статията (хипервръзка) се показва списък на всичките му публикации и броят на цитиранията им.

5. Статистически данни и изходи се изготвят от данните в базата.

  • Брой индексирани списания
  • Брой индексирани монографии
  • Брой индексирани дисертации
  • Брой цитирани статии/монографии/дисертации
  • Брой посетители през последните 24 часа
  • Брой прехвърлени пълнотекстови ресурси
  • Области на знанието
  • Импакт фактор

6. Статистически данни за автора и изходи

Предвидените статистически изходи могат да бъдат  в текстови/графичен вид или  в HTML, XML, TXT формат.

  • По години на цитиране
  • По години на публикуване
  • По списания, в които е публикувал
  • По списания, в които е цитиран

Същите статистики и изходи се отнасят и за научни организации.

***

[1] Цитатите се въвеждат на български ез. и транслитерирани, като при установена липса на списък с цитирана литература в края на текста се въвеждат цитатите под линия.

[2] Наред с предимствата на MARC 21, като успешно приет международен формат, с който работят най-големите световни библиотеки, той се използва и от Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” и библиотеката на БАН.

[3] В превод на български език ISO БДС 2709:2011

[4] Protocol Z39.50 [онлайн]. [достъпен на 13.11.2018] https://groups.niso.org/publications/press/Z3950_primer.pdf

[5] Полетата за транслитерирани цитирания са необходими и с цел мигриране на данните към друга база данни.

[6] Възможно е двата файла – 2 и 3, да бъдат обединени в един. Това зависи от начина на извършване на информационно търсене.