Проучване на български практики, свързани с поддържането на цитатен указател
В хода на изследването екипът на проекта формулира следните работни хипотези, с цел да се проучи и очертае състоянието на отразяването и следенето на цитиранията на българските автори в България:
- Хипотеза 1 (H1). За периода 1988-2018 г. са разработвани различни проекти за проследяване на цитиранията на български автори в отделни научни направления и генериране на библиометрични данни, но те не са достигнали до реализация.
- Хипотеза 2 (H2). За периода 1988 – 2018 г. има разработени проекти за отразяване и следене на цитиранията на български автори в отделни дялове на науката, които са достигнали до реализация, но не се поддържат към настоящия момент по отделни научни направления – например: медицина, технически науки и др.
- Хипотеза 3 (H3). За периода 1988 – 2018 г. има разработени проекти за отразяване и следене на цитиранията на български автори в отделни дялове на науката, които са достигнали до реализация и се поддържат към настоящия момент по отделни научни направления – например: медицина, технически науки и др.
- Хипотеза 4 (H4). В някои от акредитираните университети в България и институтите на БАН има изградени системи, които проследяват публикационната активност на българските учени и включват библиографската информация за цитиранията на авторите чрез т.нар. „забелязани цитирания“ на самите автори.
Фигура 1. Концептуален модел на изследването
Анализ на идентифицираните български практики, свързани с поддържането на цитатен указател
Таблица 1. Обобщена таблица на идентифицираните български практики
Първата работна хипотеза h1 бе отхвърлена в процеса на идентифициране на българските практики. Проучването доказа наличието на проектни предложения, които са били реализирани по-скоро частично (на начален етап на развитие), което се доближава по смисъл до формулираната от екипа работна хипотеза h2.
При издирването на информация беше открита информация за проектни предложения, които са достигнали до реализация, но само частична (например има разработен концептуален модел), но поради различни проблеми – финансови, ресурсни (техническо осигуряване, човешки ресурс), организационни, обществено-политически (промените след 1989 г.) не са били реализирани в своята цялост. Такъв е случаят с проект за създаване на Български цитатен указател още през 1982 г., когато доцент Димитър Томов от Медицинския университет във Варна поставя този въпрос на международна научна конференция по наукомертия и през 1985 г. участва в неговата първа разработка. Този проект не се осъществява в неговия първоначален замисъл, именно поради гореспоменатите причини [Български цитатен указател. В: Из опита на здравните заведения, 27, №3, 1996, с. 3-68]. Както и самият доцент Томов посочва в интервюто, проведено в рамките на настоящия проект, редица фактори са повлияли за провала на тази идея и това, че са получавани доста обещания от отговорните институции, но те са останали само „на думи“.
През 1992 г. се прави обсъждане на проекта за изработване на Български цитатен указател (БЦУ) с участието на доц. Д. Томов и на проф. д-р Христо Мутафов, ръководител по това време на Центъра за информация по медицина (ЦМИ) заедно с група заинтересувани експерти, предимно от БАН, както и представители на Висшата атестационна комисия. Създава се концептуалната схема на програмния пакет и описание на технологията за изработването му. През 1994 започва реализацията на проекта за БЦУ с частично финансиране от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката. От 1996 ЦИМ разработва БЦУ на базата на българската научна периодика и монографична литература, но този опит се оказва неуспешен. През 1998 софтуерът (какъвто е бил разработен за времето си) се преработва като се запазват въвежданите от 1996 г. данни и се продължава с обработването на нова информация от издаваната в ЦИМ периодика. По този начин и към настоящия момент могат да се проследяват цитирания на български автори в областта на медицината, но най-вече с акцент списанията, които издава Центъра за информация по медицина.
Това е първият и най-значим опит в проследяването на цитирания на български учени от едно научно направление в българските научни списания. При проведения разговор с професор Христо Мутафов, за целите на настоящото изследване, относно причините първоначалният замисъл за Български цитатен указател за всички науки той посочва като една от най-сериозните причини издателските политики. Разликите във оформлението на списанията (доста често без никакви стандартизирани правила), различните изисквания към авторите и по отношение на цитирането водят до огромната трудност по поддържане на такъв указател. Според професор Мугатафов подборът за включване в подобен указател също е от изключителна важност. Трябва да се използва стандартизирана форма и изисквания към рецензентите, за да се достигне до обективно рецензиране, високо научно качество и прецизиране при избора за индексиране или не в такъв указател. Друга причина е липсата на институция, която да създаде и развие такъв продукт и да поеме огромната работа по проследяването и актуализирането на информацията.
Фигура 2. Изображение от изгледа на Български цитатен указател – аграрни науки [www.softlib.bg/sites/default/files/prezentacii/doklad_rv.ppt]
Други примери в подкрепа на работна хипотеза h2 е проектът, стартирал 2012 г. в който се предвижда изграждането на Български цитатен указател – аграрни науки, чрез който учените ще могат да получават информация за цитиранията си в българските периодични издания [http://www.agriacad.bg/images/docs/GO_SSA_12_1editorVAR.pdf; www.softlib.bg/sites/default/files/prezentacii/doklad_rv.ppt]. По този проект на Централната селскостопанска библиотека (при Селскостопанска академия) са осъществени някои подготвителни дейности по изграждането на такава база данни, но за съжаление работата е спряла поради липсата на техническо, програмно и ресурсно (човешки ресурси) осигуряване [agro.bg/news/article14283.html]. Цитатният указател е трябвало да бъде създаден като част от интегрираната информационно-търсеща система e-Lib 3.2 [http://softlib.bg/produkt/e-lib-prima-upravlenie-na-bibliotekata-moduli-za-optimizirane-rabotata-na-sluzhitelite-v], която използват и четирите библиотеки в консорциума и с която могат да се изградят обединени бази данни – Аналитични описания на научни публикации; Национална биобиблиографска база данни на учените в областта на аграрните науки; Български цитатен указател – аграрни науки (вж. фиг.2).
Третата работна хипотеза (h3) се потвърди и от опита на ЦМБ, макар и не с всички функционалности има възможност за издирване на цитирания (за ретроспективен период). Друг пример в подкрепа на това съждение е Информационната система на Стопанска академия – Свищов [http://wlib.uni-svishtov.bg/abcitation/absc.htm]. Интересното е, че тук имаме също по-голяма контекстуална близост с хипотеза h4, поради факта че това е институционална информационна система, независимо че е в областта на икономиката и мениджмънта.
Проведената кръгла маса, дискусиите по време и сред нея, проведените анкетни проучвания и разговори със специалисти, практици и експерти в областта на наукометричните изследвания показаха най-пълно припокриване между състоянието на българската практика към момента и работна хипотеза h4. Изграждането и функционирането на институционална (ведомствена) система, която да следи публикационната активност на авторите, техните научни изследвания, проектни участия, участия в международни и национални форуми е присъща практика на университетите и научните институти (БАН). Такива са примерите за системата SONIX [http://sonix.bas.bg] на БАН и „Авторите“ [https://authors.uni-sofia.bg/] на СУ „Св. Кл. Охридски“, които са подходящи за административно отчитане на научноизследователската дейност на преподавателите в количествени измерения за различните процедури по атестация и акредитация. Тези системата отчитат брой цитирани автори/преподаватели и няма възможност за справка за цитируемост на публикация, още повече че тук се използва метода за отразяване на цитиранията от самите автори, т.нар. „забелязани цитирания“ („Авторите“). По този начин дори и да има възможност за доразвиване на тези системи те остават непълни и без възможност верификация от специалист.
Инструментите проследяващи научите цитирания, познати и разпространение в и международната практика на научните комуникации показва, че има няколко фундаментални бариери пред използването на тези ресурси като унифицирани и валидни за всички научни направления, в международен мащаб, но на национално ниво тези проблеми са още по-ясно очертани.
Проведеното от екипа анкетно проучване дава интересни резултати в тази посока.
- Значителна част от анкетираните български научни институции (висши училища и институти към научни академии – 32 от 38, 84,2%) извършват проследяване на цитатната активност на своите автори. Това обаче става преди всичко чрез предоставена от авторите информация за забелязани цитирания – 28 (85,5%). Поради липсата на подходящ инструмент за проследяване на цитатна активност на национално ниво се използват различни средства, методи и/или източници. Процесът по установяване на цитатната активност, дори за един отделен автор е трудоемък и скъп. Той включва събиране на информация от авторите; издирване на сведения в Google Scholar (Гугъл Наука), електронни библиотеки (eLibrary.ru, Google books и др.) и научни социални мрежи като Mendeley, ResearchGate, Academia.edu и др.; справки в платени чуждестранни наукометрични бази от данни – Web of Science и SCOPUS; преглеждане „de vizu” на потенциални източници на цитатна информация. Това налага и поддържане на собствена база от данни за натрупване, обработване и представяне на информация за цитатната активност на авторите от институцията.
- Някои научни институции са създали информационни системи, в които обикновено авторите попълват информация за своите публикации и регистрират забелязани цитирания (БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски”).
- Шест от респондентите (15,8%) посочват, че институцията, на която са представители, поддържа цитатен указател на публикациите на авторите от институцията. Пет институции разполагат с база от данни (цитантен указател), който представлява модул на автоматизираната библиотечно-информационна система и се попълва от библиотеката на институцията при каталогизиране на библиотечните документи. В този случай софтуерът е „АБ” на фирма PC-TM: Икономически университет-Варна, Варненски свободен университет „Черноризац Храбър”, Централна медицинска библиотека, Университет за архитектура, строителство и геодезия, Аграрен университет-Пловдив.
- Една институция разработва цитатен указател, базиран на софтуерен пакет (Microsoft Office).
- Един респондент посочва система за регистриране на публикации на авторите от институцията [SONIX] като цитатен указател.
- Традиционно библиотеката е натоварена не само с информационното осигуряване, но и със справочно-информационна дейност. Мнозинството респондетите смятат, че библиотеката на институцията трябва да поддържа и обработва цитатен указател (54,2% от отговорилите), да извършва контрол и верификация на данните (52% от отговорилите) и да съхранява цитатния указател (66,7% от отговорилите).
*) Подробни резултати от проучването ще бъдат публикувани през 2020 г. в монографичен труд на екипа.
