Проучване на чуждестранни практики

Методика за идентифициране на чуждестранни практики, свързани с поддържането на цитатен указател

Работни хипотези

  1. Налични са множество чуждестранни цитатни указатели, които не са част от наукометричните бази данни Scopus и Web of Science.
  2. Налични са чуждестранни цитатни указатели за проследяване на цитатната активност в социалните науки и хуманитаристиката.
  3. Налични са чуждестранни цитатни указатели, разработени на национален, териториален, езиков, тематичен или ведомствен признак.

Фигура 1. Идентифициране на чуждестранни практики за поддържане на цитатен указател

Методика на подбор на чуждестранни практики

Методиката за първоначалното идентифициране на чуждестранни практики се основана на следните индикатори: достъпност, налична информация на ниво концепция, модел/структура, тематика, програмно осигуряване. Продраните индикатори представляват ключовите елементи за идентифициране и дават гаранция за успешен подбор и анализ на чуждестранните практики.

Индикатори

  1. Достъп до цитатния указател
    • свободен
    • платен
    • чрез абонамент на СУ, МОН – например чрез WoS
  2. Достъп до публикации и/или информация за концептуалния модел на указателя
  3. Наличие на информация за организационния модел на указателя
  • разработване
  • поддържане/обработване на информацията
  • съхранение на информацията – сървър, облачни хранилища
  1. Тематика/ научни направления
    • обществени науки
    • социални науки
    • хуманитарни науки
  2. Софтуер – платен/ с отворен код; собствена разработка, надстройка над съществуващ или друго.

Изследване

Практическата реализация на задачите от дейност 1 се осъществи чрез информационно търсене, пряко наблюдение, анализ, събиране на данни и библиографски сведения за установените практики. Изследването се проведе без ограничение на езиков, териториален или национален принцип. Установени бяха 17 чуждестранни практики. Като следващ етап на основата на събраните данни бяха идентифицирани 12 практики. В резултат на проведеното изследване се създаде библиографска база от данни относно чуждестранни практики, свързани с поддържането на цитатен указател.

Приложения

  1. Методика за подбор на добри чуждестранни практики
  2. Обобщена таблица на идентифицираните практики
  3. Библиографски списък с данни за идентифициране на чуждестранни практики

Резултати от прилагането на методиката

Идентифицирани добри чуждестранни практики

Библиографски списък с данни за идентифициране на чуждестранни практики

Анализът на чуждестранни практики, свързани с поддържането на цитатен указател позволява да се обобщят следните изводи:

  1. Организационният модел на указател за цитируемост на публикации от български автори е препоръчително да бъде изграден на национално ниво, чрез подкрепа от държавни институции за поддръжката/обработката и съхранението на данни, например министерства или научна организация.
  2. Методика и критерии на подбор на публикации – установена предварителна типология на документите с възможности за допълване. Предпочитан вид документи са статии в научни списания. Необходими са ясно разписани критерии за включване на изданията в указателя, в най-добрия случай обвързани с издателските политики на научните издателства.
  3. Въвеждането на данните в указателя е препоръчително да се извършва от специалисти (библиотекари/библиографи).
  4. Необходимо е текущо поддържане на базата данни с ясно разписани срокове за постъпване на информацията. За целта трябва да се изработят механизми за събиране и контрол на постъпването на публикациите (първични данни).
  5. Възможен подход е използване на данните от Националната библиография, но остава проблемът с забавянето на регистрацията на изданията, както и критериите за подбор на аналитично разработваните издания. Този подход е ограничен по признака националност на публикацията. Подходящо решение е институционално депозиране на издания със заложени възможности за прерастване на национално ниво.
  6. Подходящо би било да се търси възможност за информационно осигуряване на указателя на ниво издателство, например чрез договори, споразумения.
  7. В повечето случаи информацията е безплатна за ползване, но с оглед издръжка на подобен регистър би било подходящо сключване на лицензионни споразумения или с потребителя на данни или с доставчика на данни.
  8. Интерес подход е възможността за въвеждане на предварителни данни за издания, които подлежат на регистрация, но все още нямат одобрение или данните не са верифицирани.
  9. База данни трябва да поддържа високо ниво на записите, пълнота на метаданните, осигурени връзки между елементите в записите и между обектите в базата от данни (публикация, източник, цитирани ресурси, с възможност за пълнотекстов достъп).
  10. Необходимо е да се поддържа нормативен контрол на имена, рубрики/ключови думи.
  11. Изключително важно е наличието на цифров идентификатор на имената и на изданията.
  12. Изключително препоръчително е извършването на контрол и верификация на данните.
  13. Изходът на системата трябва да се отличава с висока функционалност на търсенето, възможности за разнообразни справки, анализи и статистики. Правилно заложените на входа на системата първични данни, коректната им обработка и верифициране, създаването на необходимите връзки между елементите в записите и между обектите създават необходимите предпоставки за изграждане на множество изходи от системата (на ниво индивидуален потребител; възможности за взаимодействие с други системи).
  14. Изключително важни са RSS и alerts услуги, както и вграждането за инструменти за управление на собствени библиографски бази от данни.
  15. Програмното осигуряване на указател за цитируемост може да бъде осъществено в различни направления: софтуер Open Source, специализиран софтуер, модул към ИБИС, адаптиран/модифициран софтуер.
  16. В българската практика са познати и се използват три от установените от анализа решение: Aleph500, COBISS, ePrints. В този смисъл би бил подходящ за изследване и DSpace, тъй като той широко се използва за програмно осигуряване в различни български научни институции.