Резултати

Проучване на български практики, свързани с поддържането на цитатен указател

Част от резултатите от анкетно проучване (2018 г.)

  • Значителна част от анкетираните български научни институции (висши училища и институти към научни академии – 32 от 38, 84,2%) извършват проследяване на цитатната активност на своите автори. Това обаче става преди всичко чрез предоставена от авторите информация за забелязани цитирания – 28 (85,5%). Поради липсата на подходящ инструмент за проследяване на цитатна активност на национално ниво се използват различни средства, методи и/или източници. Процесът по установяване на цитатната активност, дори за един отделен автор е трудоемък и скъп. Той включва събиране на информация от авторите; издирване на сведения в Google Scholar (Гугъл Наука), електронни библиотеки (eLibrary.ru, Google books и др.) и научни социални мрежи като Mendeley, ResearchGate, Academia.edu и др.; справки в платени чуждестранни наукометрични бази от данни – Web of Science и SCOPUS; преглеждане „de vizu” на потенциални източници на цитатна информация. Това налага и поддържане на собствена база от данни за натрупване, обработване и представяне на информация за цитатната активност на авторите от институцията.
  • Някои научни институции са създали информационни системи, в които обикновено авторите попълват информация за своите публикации и регистрират забелязани цитирания (БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски”).
  • Шест от респондентите (15,8%) посочват, че институцията, на която са представители, поддържа цитатен указател на публикациите на авторите от институцията. Пет институции разполагат с база от данни (цитантен указател), който представлява модул на автоматизираната библиотечно-информационна система и се попълва от библиотеката на институцията при каталогизиране на библиотечните документи. В този случай софтуерът е „АБ” на фирма PC-TM: Икономически университет-Варна, Варненски свободен университет „Черноризац Храбър”, Централна медицинска библиотека, Университет за архитектура, строителство и геодезия, Аграрен университет-Пловдив.
  • Една институция разработва цитатен указател, базиран на софтуерен пакет (Microsoft Office).
  • Един респондент посочва система за регистриране на публикации на авторите от институцията [SONIX] като цитатен указател.
  • Традиционно библиотеката е натоварена не само с информационното осигуряване, но и със справочно-информационна дейност. Мнозинството респондетите смятат, че библиотеката на институцията трябва да поддържа и обработва цитатен указател (54,2% от отговорилите), да извършва контрол и верификация на данните (52% от отговорилите) и да съхранява цитатния указател (66,7% от отговорилите).

По-подробно представяне на резултатите вижте тук ⇒

Проучване на чуждестранни практики, свързани с поддържането на цитатен указател

Част от резултатите

  1. Организационният модел на указател за цитируемост на публикации от български автори е препоръчително да бъде изграден на национално ниво, чрез подкрепа от държавни институции за поддръжката/обработката и съхранението на данни, например министерства или научна организация.
  2. Методика и критерии на подбор на публикации – установена предварителна типология на документите с възможности за допълване. Предпочитан вид документи са статии в научни списания. Необходими са ясно разписани критерии за включване на изданията в указателя, в най-добрия случай обвързани с издателските политики на научните издателства.
  3. Въвеждането на данните в указателя е препоръчително да се извършва от специалисти (библиотекари/библиографи).
  4. Необходимо е текущо поддържане на базата данни с ясно разписани срокове за постъпване на информацията. За целта трябва да се изработят механизми за събиране и контрол на постъпването на публикациите (първични данни).
  5. Възможен подход е използване на данните от Националната библиография, но остава проблемът с забавянето на регистрацията на изданията, както и критериите за подбор на аналитично разработваните издания. Този подход е ограничен по признака националност на публикацията. Подходящо решение е институционално депозиране на издания със заложени възможности за прерастване на национално ниво.
  6. …. още…

По-подробно представяне на резултатите вижте тук ⇒

Примерен комцептуален модел за български цитатен указател (обществени науки)

Предложеният модел за информационен дизайн дефинира предметната област, целта, задачите и обхвата на указателя. Структурата на цитатния указател отговаря изцяло на съвременните тенденции при изграждането на национални цитатни указатели. Като аналитичен инструмент ще позволи  наукометрични справки, извличане на статистически данни, визуализиране и разпространяване на постигнатите научни резултати от българските учени и от отделните институции в областта на обществените науки.

По-подробно представяне на резултатите вижте тук ⇒